Здравето и любовта не чакат

Когато си сантиментален, не можеш да бъдеш практичен

Визитка:

На 56 е щастливо луд. От любов. И от споделеност. Превъзмогнал мъжките предателства и любовните разочарования. И все така сантиментален, романтичен, с ясното съзнание, че такива хора трудно оцеляват.
Такъв си е. В песните. И в живота. Няма втори план.

На 56 е... уморен. Признава го в откровен разговор след пореден концерт, без да се притеснява. Защото и славата, и любовта, и годините работа в името на музиката, която топли и е контра на жестокия живот, който живеем… уморяват.
Но е все така неуморен да прави хората добри и щастливи, с една идея по-топли и по-човечни. Дори само за един концерт време. Затова и песните му и в този, най-зрял негов албум „Представи си...“, са такива. Любовни.
Песни, от които струи усещане за човешка топлота, за радост в ежедневието от най-малкия жест, ласка, дума. От присъствието на човек до теб.
Малки, обикновени, големи човешки работи.
Гостува за втори път на страниците на вестника ни. И все така с любов.
Така изпя и песните от новия си алубм за казанлъшката публика в своя 23-ти поред концерт в ДК „Арсенал“, без да брои останалите си други, казанлъшки „поводни“ ангажименти.
С радост сподели, че отново ще пее за Казанлък и в Казанлък. Вече има покана - чест е за него да пее на празника на най-старото предприятие в страната - „Арсенал“ догодина. За 140-я му рожден ден. Поканата била лично от изпълнителния директор Николай Ибушев и... вече стяга репертоар специално за арсеналци. Хората, които са останали сред най-верните му фенове от десетилетия.
Отвъд това е щастлив. С щастието на дъщеря си Йоанна, с жената до себе си, с усещането за идващата Коледа, която не се случва без аромата на портокал и канела, особено в утрото след нея.
И със стотиците срещи със своите почитатели в цялата страна.
За които пее и тази есен.




Защо „Представи си“ ? И какво „Представи си“ ?

„Представи си...“, защото... това е заглавието на водещата песен в новия ми албум. В нея се казва онова, което на мен ми се иска: да бъдат хубави дните ми занапред и хората, които срещам, да са добри. Представям си го, защото в трудните времена за духа и културата ни малко са нещата, които мога да си позволявам и едно от тях са мечтите ми. Надеждите ни. В песента се казва: „Представи си, ако всеки на света е намерил най-накрая любовта. Как красиво променен ще изглежда този ден - ако никой не е тъжен и студен. Представи си, ако във всички радиа, вместо лоши новини, звучи това: днес във чест на любовта всяка точка на света ще е слънчева. Отменяме студа“. Това е, което искам да направя чрез музиката поне в една нощ за моите почитатели.

Звучи много по Джон Ленън и неговата „Представи си“ - “Imagine“...

Не е така. Много спорихме, когато реших да озаглавя и песента, и албума така: „Представи си...“. Заради асоциацията с песента на Ленън. Но дори и в книжката към албума съм написал колко съм притеснен от тази асоциация.
Но песента на Джон Ленън е социална, тя не е така романтична като тази, която аз пея. Въпреки че песента на Ленън е огромен шлагер, световно известна. Затова и реших да запазя това това заглавие.

Как се пази романтиката, тази чувственост, която имат песните Ви вече в 28 албума, в този иначе див, луд, жесток свят? И днес, докато гледах как реагира публиката на Вашите песни, си казах: това е сюрреалистично. Не е реално. Как се пази това? Душа как се пази толкова време в това време?

Много хубав въпрос, на който трудно се отговаря. Най-важното е, че останах такъв, какъвто съм бил в онези първи години, когато в мен се зараждаха усещането, чувствата, любовта, разочарованието от нея, чудото, наречено любов, приятелството, предателството. Всички тези неща съм преживял в младите си години и характерът ми, възпитанието, което са ми дали моите родители и учителите, които са ме учили, са ме направили такъв, че въпреки нереалното, аз да успея да издържа. Цели 12 години, преди да получа първия успех, аз съм се борил в живота си по един и същи начин. През тях се научих как да издържа на пренебрежението, на недооценяването, на качествата си. Опознах се, намерих сили да оцелявам, за да повярвам дори в чудото, че дори и романтичните хора могат да успяват. Защото, когато си сантиментален човек, ти не можеш да бъдеш практичен. Не можеш да бъдеш безразличен и да не страдаш с болката на хората около теб. Когато се връщам във времето назад и виждам колко много години съм преживял в неизвестност, забравен в години, в които не съм намразил музиката, само и само да успея да издържам, да не направя компромис с мечтите си. И до ден-днешен смятам, че такива хора като мен в днешния зъл и студен свят, както казваше поетът Евтим Евтимов, остават малко неразбрани. В днешно време приятелството и любовта се изместиха от думата „интерес“. Той замести всичко това, включително дори и когато двама души се свързват и интимно, пак се усеща къде е интересът. Понякога, когато остана сам, като в такава вечер - прекрасна, хубава, след хубав концерт, сам в хотелската стая и премисля отминалия миг на един добър концерт, на една зареждаща вечер, в мен се отсяват спомени и си казвам: „Сякаш съм за онези, другите времена. Не съм за този свят“. Не точно за социализма, който живяхме. Светът беше различен. Сега няма групи като АББА, Бони –М, Диийп Пърпъл и изпълнители като Браян Адамс. Музиката е отражение на живота ни. Сега животът е брутален, страх и стрес е сковал отвсякъде и музиката е груба и просташка. Такава, каквато се толерира. Песни като тези, които правим аз или Тони Димитрова, например, или Володя Стоянов, те никога не звучат в национални медии. Те възпитават все още в ценности, които не са предпочитани от онези, които управляват и света, и държавата. Това е дълъг въпрос и много мрачен, затова да спрем дотук.


Повече приятели или повече предатели имаше през годините Веселин Маринов?

Не може да не се мине без предателството. То е част от живота, което отсява онези истински хора, които ние наричаме приятели. Аз използвам много рядко думата „приятели“. Моите приятели са няколко души, не повече от 7-8, които си останаха и времето наистина преся. И те са моето богатство. Невероятно е чувството да знаеш, че имаш такива хора, на които можеш да се оплачеш, да се похвалиш и те ще приемат болката ти със сърцето си, ще приемат и радостта ти с очите на радостта. Велико нещо е да имаш приятел! Аз не спекулирам с тази дума, не я казвам над път и под път.

От кое предателство Ви боли повече: от мъжкото или от женското?...

От мъжкото, разбира се.

Защо, то ли е по-жестокото?

То е по-сурово. В любовта някак разочарованието не го свързвам с предателство. Това са два пола, които са различни. А и жените са необятни. За раздяла между мъж и жена са изпети милиони песни, хиляди могат да са мотивите да си тръгне една любов от теб...

Вашите песни затова са истински...

Те идват от душата... Изсипани са от нея, да, идват с живота. Не само моя. На мои приятели, случки от миговете, които виждам и срещам в хората. Ето тук, преди 20-25 години като съм идвал, на този гардероб съм оставал до 22 - 23 часа, за да раздавам автографи. В разговори с хората, мнения, емоции, провокирани от тези два часа с песните ми. Всичко това прави хората различни. Сега нещата са други. Няма ги тези провокирани хора, цветята, всеки бърза да се прибере у дома. Няма ги хората, които не мислят кога ще се приберат у дома, независимо че вече е тъмно навън, само защото душата им е разцъфтяла. Няма ги онези хора.

От кога правите концерти в Казанлък?

Първият ми концерт тук беше през 1995 година, есента, когато получих смелостта да направя тук два концерта за една седмица. Тогава излезе и албумът ми „Горчиво вино“ и получих смелостта за концерти. Помня, тръгнахме в понеделник за Казанлък, тогава беше тук концертът ми, беше и първият от турнето, като сега. На следващия ден в Стара Загора, после в Хасково, в четвъртък в Кърджали. Никога няма да забравя Христо Стоянов, който ме намери в хотела в Стара Загора на другия ден и ми каза: „Веско, тука хората питат кога ще направиш пак концерт?“. Казах му: „Христо, имам в няколко града сега, чак в петък мога“. „Добре. Правим го в петък“. Изпратихме афишите и за три дни залата отново се напълни.

Имахте успешни турнета това лято с песните от новия си албум. Във Варна също пълнихте зала два пъти за седмица.

Това лято беше едно чудо. От времето на Емил Димитров такова чудо не се е случвало в Летния театър на Варна.

Наричат Ви новият Емил Димитров. Как го приемате това?


Казвали са ми го много пъти. Емил Димитров е любим мой изпълнител. Там, в Летния театър, във Фестивалния комплекс на Варна, ми казаха: „Такова нещо, Веско, от времето на Емил Димитров не сме имали“. Само за 4 дни залата на Летния театър се напълни с нови 2 500 души, такова нещо... И наистина вторият концерт стана по-хубав от първия.

В този си албум сте малко по-различен. Личи в песните Ви как Ви е белязало времето.

Няма как да не съм различен. Няма как зрелостта да не се отрази на музиката. От моя гледна точка. Имам ревностни мои почитатели, които познават песните и биографията ми по-добре от мен, те също казват, че този албум е най-зрелият. И аз така смятам, че този ми албум е най- зрелият. Най-хубавият албум, който съм правил. И музиката е съвършена, написана за мен от хора, с които от години работим. Текстовете също са високо качество. Хубави песни станаха.

При Вас няма втори план: такъв сте в музиката, такъв сте и в живота?

Да, така е. Няма. Музиката е отражение на живота. Те и затова песните стават толкова истински, въпреки че никъде не се пускат, стигат до хората и се харесват.

А как живее Веселин Маринов извън концертите? Какъв сте в делника на живота?

Делникът ми е подвластен на работата, празникът също. Работохолик съм. Сега, през тази година, която идва - 2018-та, няма да издавам нов албум. Имам още около 35-40 концерта, на които ще представя албума „Представи си“. Мисля да направя и максимално разпространение на този прекрасен албум и ще се отвори малко повече пространство за мен. От години не съм ходил на почивка, с това си обяснявам и не толкова добре сложения и стекъл се личен мой живот. И, като гледам как годините вървят - като река отгоре в планината, си мисля, че човек трябва да се усети малко и да си даде сметка, че здравето и любовта... не чакат. Трябва да им помагаш да дойдат.

А има ли любов сега край Веселин Маринов ?

Да, има.

И сте щастливо влюбен?

Да. Щастливо влюбен съм. Като в една моя песен - „Щастливо луд“.

Не е ли уморително нещо любовта? Като се опари човек... и уморява...

... и тогава изпада в страх, да не му се случи пак. Така е и при мен. Но любовта е... чудо. Не съм чул човек да каже: „Аз съм идиот, аз съм сгрешил“. Всички казваме, че в другия е вината. А тя е някак сподлена вината в любовта. Дори и след толкова години и аз намирам грешки в себе си, които допреди няколко месеца не можех да кажа, да видя. Най-големият лечител на раздялата и разочарованието в любовта е Времето. То минава и някак притъпява болката и я превръща в нещо, с което можеш да се разделиш с усмивка.

„Щастливо луд“. Там ли да Ви разпознаваме сега, в тази песен?

Трудно е да се каже така на 56 години. „Щастливо луд“ звучи много младежки, но аз се чувствам така. Мина много време, откакто не съм се чувствал толкова топло от мисълта, че има човек до мен, че има жена, която ме чака. Не ми се е случвало преди до такава степен да ми липсва една жена, във всеки един миг. И затова този албум е много любовен. Той е отражение на живота ми. А моят живот не е по-различен от живота на вашите приятели, на вас, на всички хора около мен. Това е една цикличност от тъга и радост, която върви като една спирала. И всеки път, когато ми е тъжно, си казвам: „А, бе, спокойно, ще дойде и хубавото“. Може би затова трябва да има и тъга, защото тогава знаем колко е хубаво хубавото.