Вбесявам се на лъжи и предателство

Визитка:



Тя е от онези жени, които се помнят. Някак оставят диря. Без значение какво работят. Помни се блясъка в очите й и онази решителност, която струи от тях. Липсата на колебливост в мимиките, откритият и респектиращ начин, по който се ръкува дори с непознати.
„Белези“, уловени още от съучениците й в Националната гимназия за древни езици и култури в София, лепнали й прякорът, преследващ я и до днес – Дукс / на латински вожд, водач/.
За момичето от Врачанското село Крушовица, дошло на 14 години в големия град, животът не е бил от книжките с приказки за принцеси, а от другите. Трудната й приказка в живота и помага сега в работата и контакта с хората, признава от камбанарията на 14-те си години стаж в голямото политическо цопване.
Няма малки пороци, а само големи, „защото, като правя нещо, го правя като хората“.
Тя вече е в историята. Политическата и партийната. В началото на май тази година записа името си като първата жена, начело на социалистическата партия в България. Тогава, в импровизирана изповедалня, научихме за нея, че: „пуши много, не близва алкохол, но е агресивна, когато нападат БСП и когато тъпчат институцията Парламент“. И много „Не“-та: не ходи в казина и барове, Не вярва в паранормални явления, не хвърля боб, не вярва на карти Таро и на кълбета не гледа.


Тя се казва Корнелия Нинова, на 47 години, зодия Козирог.


Лидерът на българските социалисти в един неполитически разговор, „пръснат“ между аромата от букетче лавандула, голямодряновски орехи, мед от Долината и вино от Низината.
Разговор, с вкус на щрудел с тиква, орехи и стафиди.
За тези, които броят редовете в CV-то, в резюме, може и така:

Завършила е право в СУ „Климент Охридски“. Била е следовател в Столичната следствена служба, юрисконсулт на БТК и на Столичната община, изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД., зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика, председател на Управителния съвет на „Булгартабак Холдинг“, депутат в 3 народни събрания.
Има фейсбук профил с таван от 5 5 30 приятели и неограничен борй последователи.
Омъжена, с един син .
В Парламента е като оса. И доскоро ,като бяха 3, премиерът Бойко Борисов трудно ги преглъщаше накуп.
А тя самата го покани „ да се разберат по мъжки“.

Пред zakazanlak.bg един друг разговор. В разгара на политическия казан.
Отвъд политиката и през нея..







Каква е Корнелия Нинова отвъд политиката ? Какво прави в събота, в неделя?

Имам много цветя, над 100 корена цветя.Обичам да се занимавам с тях, да ги почиствам, поливам. Носят ми спокойствие. В къщи имам много зеленина. Обичам и домакинската работа, може би защото нямам много време през седмицата и в събота и неделя с удоволствие върша тези обикновени женски неща: готвене, подреждане на дома. Иначе извън това слушам музика. Харесвам Висоцки. Когато имам време чета ипо някоя книжка. Спортувам. Карам всеки ден колело. Ставам рано, към 5- 5,30 часа, карам колело до Южния парк и се връщам.


А борбеният характер откъде е? Баба, дядо, от Балкана край Враца или от политиката?

Може би има и нещо наследствено от рода, но основно от трудния живот, който сме имали.Аз и семейството ми. Това на съпруга ми също. Дойдохме от село в София още малки. Бях на 14 години. Започнах да уча в Националната гимназия за древни езици и култури. И като селско дете ми се налагаше да преодолявам много по-големи трудности, отколкото градските деца и децата на големи фамилии. И така продължи цял живот. После със съпруга ми, нашият син се роди, докато бяхме студенти. Живеехме в една стаичка в Студентски град. Знаете там какви са студентските условия.Учехме, гледахме го, работехме, за да можем да се издържаме и да гледаме детето. Все преодолявахме някакви трудности. Това калява. После, в професионалния си път попаднах за около 10-15 години в най- тежките арабски страни, там работех, където всеки ден беше предизвикателство. Буквално. И за оцеляване, и за работа. А това също допринася за тази борбеност. И така, едно по едно, дотук..


А как се пазите от зведелеенето? Политиката създава и такава опасност. При това жените някак уж по-владеят това, уж са по-неизкушени, а на практика много им личи?




Не обичам това. Не звезделея. Според мен помагат ми няколко неща, за да не се възгордявам, да не се отлепям от живота. На първо място произходът ми. Аз съм селско дете и обичам да си ходя по селата. В момента, в който усетя, а аз го усещам, че започвам да губя връзка с реалния живот: примерно остна един месец в София,затваряме се там в едни партиийни и междупартийни особици, веднага имам усещането,че съм загубила връзката си с реалността. И тръгвам по селата. Ходя сама. В смисъл, без организирана програма, без нещо конкретно. Тръгвам, спирам в село, слизам на площада, отивам в някое заведение, говоря си с хора. Това много ми помага и ме връща в реалността. А и съм казала на двамата си мъже- съпруга и сина ми: ако усетите и най- малката промяна в мен, защото те са ми най- близки и ме познават най- добре, най- малката промяна в посока някаква дистанция или възгордяване, чувство на незаменимост, веднага да ме свалят на земята.

Как ви приземяват?

Да ми го кажат, да настояват, да ми обръщат внимание, да говорим за това, само и само да не ми се случва. Видях, в тези 10-тина години, откакто съм в политиката много хора, които приключиха именно заради това. Приключиха и човешки, и политически от това големеене и забравяне много бързо откъде са тръгнали. Една кола и една секретарка така могат да ти объркат светоусещането и усещането ти за живота, че напълно да приключиш с човещината в теб. И с политиката, според мен.

Кое ви вбесява най- много в живота?

Лъжата. И предателството.

А в политиката ?

Също лъжата. Много се ядосвам, винаги емоционално реагирам, когато човек казва нещо, което категорично не е вярно. Тази манипулация през лъжата, тази злоупотреба с хората, много ме дразни. По-добре когато нещо е станало лошо или имаш отговорност и вина, излез и кажи: тука сбърках. Извини се, ако трябва. Не да шикалкавиш, да лъжеш постоянно и да манипулираш.



Женско ли е времето за политическо лидерство?

Аз не деля така нещата.

А как ?

Познавам и можещи мъже, и много можещи жени. Според мен вече е въпрос на почтеност. Почтен и подготвен човек може да направи много за България. Професионално кадърен, но непременно почтен.



Това ли е таванът в политическото ви израстване, в политиката ?

О не, човек реши ли, че това е таванът му, е приключен. Винаги трябва да иска още.

Козирог сте, нали?

Да, упорит Козирог.




Личната ви мечта?

Някой ден да имам малка къщичка, на село, край гора, река, френски прозорец, камина вътре, фотьойл до камината и прозоец, през който се вижда гора и река. И тишина.

Можем ли да се сбъдне тази мечта?

Това може да е мечта на всеки българин, но тъжното е, че има много българи, коити изнемогват всеки ден. Така че в този смисъл, не е възможно.

А имате ли страх- политически и чисто женски?

Имам. Политическият ми страх е да не се обезличи нацията, националността ни и го свързвам с бежанската криза. Този страх е и европейски, не само български. Това преселение с тенденция в България да има трайно заселване на бежански семейства, много ме притеснява в перспектива и го обвързвам с демографския проблем на страната. Ние се топим, намаляваме, но идват някакви хора, за които правителството отваря широко врати. Това ще подмени българската идентичност. А женският ми страх е за сина ми. Това е нормално. Искам да е здрав, понеже е далеч от нас. И сам. От много години сеоправя сам и е далече и страховете ми са свързани с него. Моля се да е здрав. Като всяка майка Иначе знам, че ще се саарви. Защот е умен и добър човек.