За тениската ... И международния скандал
В интернет сайта на Bulgarien Times e публикувано писмо на казанлъчанката Татяна Киликичева, дъщеря на дългогодишния секретар на общинската администрация в града Катя Киликчиева.
В писмото си омъжената от години за гръцки гражданин българска разказва интересна история, случила се с нея през почивните дни, в Гърция, по време на доброволна кампания за залесяване.
На случката свидетел става и нейната 5 годишна дъщеричка.
Главен герой в случката е .. тениска, облечена от казанлъчанката.
Случка, която поражда и куп въпроси.
Отвъд дипломацията.
Публикуваме писмото на Татяна Киликчева без редакторска намеса, по начина по който е публикувано в http://bultimes.net


Писмо от Татяна Киликчиева…

Здравейте граждани на Република България, здравейте родолюбци!

За тези, които не ме познават, аз съм Татяна Киликчиева от град Казанлък. Живея в Гърция около 20 години. Имам само българско гражданство, защото аз не желая да имам друго, а не защото не ми дават такова.
Омъжена съм за грък и имам една дъщеричка, която е с двойно гражданство. Тя е само на 5 годинки и въпреки това я възпитаваме, че тя е и гъркиня, и българка. В нашето семейство се празнуват всички гръцки и български празници, съответно и нашето дете има и гръцка народна носия, и българска народна носия.
Имаме гръцки и съответно български национален флаг. Всичко в нашият съвместен живот се разделя на две равни части, култури, обичаи, празници, история, но най-вече с много любов и откровение.
Няма съревнование, няма злоба, няма драма! Това сме просто ние, един смесен брак ( става дума за две националности) и едно прекрасно дете,плод на двама човека с различни корени и история.
Като чужденец, уважавам държавата, в която живея и в която на този етап детето ми расте. Съобразявам се с обичаите, плащам си данъците, подхождам с уважение към гражданите на тази държава, защото така съм възпитана и защото така бих желала да подхождат чужденците в моята родина.

Обаче не винаги всичко е толкова просто…..

Днес 16 март 2019г. се проведе доброволческа кампания “ Засади дърво“, инициатори на мероприятието са област “Централна Македония“( за тези, които не разбират, това е Областната управа на административната област Македония, Гърция) и Българското консулство в Солун. Качен е пост в интернет, по-точно в „Група на родители и деца, Солун“ във Фейсбук. Решавам и отивам на мероприятието с дъщеря ми, или по-точно заради дъщеря ми. Целта ми е най-вече тя да види и да асимилира как се засаждат дървета и защо ( че природата се грижи за нас, ако и ние се грижим за нея и я уважаваме ), няма дадености, всичко е въпрос на постоянство и труд.

Отивам на мероприятието с анцунг-българския трикольор и тениска със щампа на картата на “България на три морета“- географска карта от 927 година. Не, не съм си купила тези дрехи специално за това мероприятие.
НЕ, аз си ги нося цял живот, ДА имам много и различни тениски с Българския трикольор, с българска тематика, с българска история и искам да подчертая, че хората които ме познават било то гърци, било то българи, могат да го потвърдят. За мен това не е мода, а история-корен, и да още по–скъпо ми е, особено като гледам, чета и слушам накъде отива таз ни мила България с тези продажни политици.

Отивам на мероприятието, намирам една малка българска група, след известно време идва и представител на Българското консулство, всичко е наред–снимки и прочие. Започва първа копка, изкачат разни репортери с фотоапарати, камери и т.г.. Така или иначе инициатор на мероприятието е заместник областния управител на Солун, адмирации, браво, дано по-често се провеждат подобни събития.

Аз и още една българска майка заедно с децата, взимаме 3-4 дръвчета разсадки и с децата, почваме да садим. Всичко е наред, децата са щастливи. Докато не се налага да се изкопае една дупка, хващам лопатата и готово, но за съжаление това е последното дърво в този парцел, струпват се съответно всички почти около една дупка, гърци и българи, общо може би 30-35 човека.

И тогава започва проблема, бидейки наблизо виждат моята тениска “България на три морета“- географска карта от 927 година (между другото,всичко като текст на щампата е на български език ), вече са изминали поне 90 минути, но чак в този момент ставам Персона нон грата. Идват гърци и искат да ми снимат с телефоните тениската, българите почти всички са на безопасно разстояние от мен. След минута-две почти цялото смесено съсловие се отдалечава с одумване и строги, пренебрежителни, даже бих казала свирепи погледи.
Оставам с две други български майки и децата, търся вода да си измия ръцете, а на среща ми представител на Българското консулство. Много ядосан се приближава до мен и ми казва “Отиди да си смениш тениската, защото предизвикваш международен скандал“, а аз нямам думи, не знам какво да кажа и питам “Защо“?
Отговор от страна на г-н Л…..в “Какво си я облякла тази тениска със Санстефанска България и предизвикваш гърците?“, гледам си тениската и мисля – България на три морета- 927 година при Цар Симеон! Добре до тук, после превъртам учебника по история в главата ми и замръзвам- 1878 година, нещо не разбирам. Отговарям му “Това е глупаво, това е Златният век и е 927 год.“, а отговорът от въпросният господин “ Толкова и знаеш, какво си облякла, разстройваш гърците, сега пак ще вземат да пуснат някое оплакване“ – обръща се, тръгва и ме оставя без думи.

Взимам си детето и си тръгвам веднага, минавам покрай двойка гърци, обръщат се, гледат ме накриво и подхвърлят “ С тениска с Българското знаме ли трябва да ходиш ти“, отговарям “ Какъв е проблема, аз съм българка? Сложете си и Вие гръцкият флаг“, отговор “Да бе“.

Продължавам, дъщеря ми ме пита „какво става“, обяснявам, че всичко е наред, тя пак пита „защо ни гледат странно“, а аз обяснявам „защото мама е с “Българското знаме““, но тя продължава да упорства – „но нали имам баба и дядо и тук в Гърция, и в България, значи всички сме еднакви“, обяснявам „да, така е – всички сме хора под туй небе“.

Тръгвам, души ме душата ми, искам да заплача, детето е с мен, държа се ведро, всичко в мен крещи, усещам всичко наоколо, цялата негативна енергия. Не съм обидила никой, аз съм сигурна, няма как да стане, това е просто част от Българската история, от Балканската история, от Европейската история. Не е обидно, това е факт.

Защо????

Защото просто аз съм българка, това е факт и не парадирам, аз съм просто от България.
Толкова ли е неудобна тази наша история, какво трябва да кажа – „Османско присъствие“, „Цар Симеон, който не бил оставил трайни следи в Българската история и култура“, да толерирам измислените от ГЕРБ нови учебници по история? Не знам, просто ме боли душата.

Автор: Татяна Киликчиева