Това призова съгражданите си- шипкалии кметът на града Веска Панайотова, сред бурна, емоционална и на моменти инфарктна обществена дискусия за бъдещето на изоставената и полуразрушена сграда на местното читалище „Светлина“. В последния месец и половина шипченското полуразрушено читалище стана герой на националните новини, след като най- напред снимки от разрухата на уникалната читалищна сграда се появиха във Фейсбук страницата „машината на времето“ и бяха пресподеляни стотици хиляди пъти.

Дебатът бе организират от Читалищното Настоятелство в Шипка и местното кметство.

Да чуят какво мислят и предлагат шипкалии- радетели за съхраняването на местната културна светиня в подбалканското градче дойда и заместник-министърът на културата Амелия Гешева, заместник-кметът на община Казанлък Даниела Коева, представители на общината, медии, читалищни председатели и кметове на населени места от общината, граждани.

Призивът на шипченската кметица, придружен и с извинение от името на всички управлявали градчето и отговорни за разрухата през изминалите повече от 20 години и останали не дотам съпричастни към рушащата се сграда, дойде на финала на дискусията, след като в продължение на повече от час стари шипкалии, живеещи извън Шипка,но летуващи в града, представители на други читалища, шипченци, млади хора, живеещи или летуващи в Шипка, си разменяха тези и упреци на висок глас за приноса за разрухата, нихилизма, непотърсената отговорност и безотговорност, липсата на грижа и визия.

Същинска дискусия за бъдещето на сградата, запазването й и визията за изпълването й с живот и дейности, не се състоя.

Настоящата председателка на Читалищното настоятелство Татяна Бърч не успя да овладее дискусията, на няколко пъти се опита да пренасочи дебата в друга посока, прекъсваше изказващи се. Не даде и отговор на въпроса какви грижи е полагало и полагало ли е въобще грижи настоящото настоятелство за стопанисването на сградата и нейното обезопасяване, с мотива, че читалището работи по други 3 проекта.
От място стари шипкалии апострофираха „пришълците“, глухи за тези и мнения, както и за отговори на въпроса: „ Защо допуснахте това?“. Дежурното обяснение бе, че такива били времената, рушало се.

„Масло в огъня“ наля изказване на Гина Хаджиева- дългогодишната бивша председателка на Шипченското читалище, по чието време се взема решението да се напусне старата сграда и да се настани културната институция и съставите в нея в друга празна сграда.

По думите й, това станало заради започнал да се руши покрив, а същинската читалищна разруха започнала от избит в задната част на сградата отвор, който имал за цел да разшири сцената и изгради въртяща се.
С времето набезите през отвора довели до разрухата.
Като междувременно под нейна ръководство за укрепване на сградата в началото на 90-те години били осигурени 4 тона желязо бетон от „Кремиковци“, дарение от ДСК банк, водосточни тръби и цимент от Девненския завод, с личното съдействие на покойния Андрей Луканов. Набраните дарения били вложени в „Балканбанк“, които после потънали. Потънало и друго предишно дарение. Потънали и осигурените материали за ремонта. Сигнали в Полицията и Прокуратурата за кражбите не са подавани.

/ Междувременно стана ясно, че Читалищното настоятелство в момента търси други пари чрез дарения и касичка, поставена на входа на сградата, която сега се ползва за читалище за ремонт на покрива на настоящата сграда. Обявената сума е около 18 хиляди лева/
В мандата на кмета Стефан Дамянов са осигурени 47 хиляди лева за ремонта на покрива на читалищната сграда, но наетата фирма извършила некачествен ремонт. Отмъкнали и част от материалите, както и старите греди, които читалищната управа смятала да ползва за отопление. Кметът Дамянов дал майсторите на прокурор, вследствие на което били върнати 15 хиляди лева от сумата .

С половин уста бившата читалищната председателка призна за липсата на отношение към рушащата се читалищна сграда от страна на Настоятелството, на шипкалии и местното кметство, като призова „ каквото било- било“, оттук нататък да се търсят варианти за опазването й и изпълването й със живот.
Хаджиева призова да се спре използването на читалищната сграда за рекламни снимки и декори на театрални и арт дейности, които популяризират Шипченската разруха.

На три пъти журналисти, присъстващи на дискусията се опитваха да получат отговор на въпроса защо не са прибрали читалищните деятели и шипкалии мебелите от читалището и са оставили роялът да се руши, като символ на нихилизъм към духовното, но отговор не бе получен.
Упреци по отношение на малкото пари, осигурявани и от местната власт, липсата на отношение, както и претенции за получаване на приходи от тракийските могили, намиращи се в Шипченското землище, се чуха от залата, по време на дебата за читалищната сграда.
По време на дискусията не стана ясно какви точно мерки предлага и счита да предприеме самото читалищно Настоятелство, по отношение на последващи действия за опазване и съхраняване на сградата.
Концепцията на читалищната председателка Татяна Бърч бе, че няма достатъчно пари, както и че общината не осигурява достатъчно средства и се налага те да работят по проекти, да търсят финансиране и по други пера.
В кой момент и по какви причини изоставената на произвола на съдбата читалищна сграда, загърбена и от настоящото Настоятелство, е станала приоритет, не стана ясно.

Сн: Част от отчета на Читалищния председател




В края на този месец Общината в Казанлък ще промени отново собствеността на старата сграда на читалището в Шипка, която от частна общинска, отново ще стане публична общинска.
От Министреството на културата продължават работа и ще изпълнят поетия ангажимент към шипкалии: да направят оценка на сградата и да я обявят за паметник на културата, при наличие на такива данни, потвърди зам. министър Амелия Гешева.
Оттук нататък на ход ще са инициативите на шипкалии и местното им читалищно Настоятелство, кметството в Шипка, местната власт в града, всички родолюбиви граждани- от Шипка и отвъд Шипка.
/Ако разбира се, намерят воля и съгласие за Инициативен комитет, който да е в помощ на съграждането./



А доколко дъвката „сграда на Шипченското читалище“ е част от други обществени процеси и кой стои зад тях, или се възползва от тях, е въпрос, който продължава да витае във въздуха.
Както и питането: какво има отвъд високо декламираната и гръмко прокламирана прижа по опазването на духовните български ценности и колко искрена е тази грижа? Или е индулгенция за нещо друго?
Докато времето дава отговори на тези въпроси, е в сила призивът на шипченската кметица: Да си отворим портмонета и измием срама!
/Дано да можем./
А ще се възвисили ли за нов живот кипрата и градена с много любов и надежда сграда, изоставена на произвола на съдбата от внуците на градителите, онези същите, коит сега търсят варианти за съживяването й и с какъв живот ще я напълнят след това, е въпрос, чийто отговор е закопан във Времето в Бъдеще .
С надеждата да не рухне преди да падне сградата.

PS.
Целият този епистоларен разказ най- вероятно няма да се хареса на много хора. А и не е нужно. Нито това е целта.
Но би било добре ако и Прокуратурата, освен Министерството на културата понадникне тук-там из Шипченските читалищни тефтери, / /афери?/ фактурки и дейности, в т.ч. и на председателите на Читалището сега и назад във времето, както и на всички отговорни за стопанисването на общинската собственост органи и институции, където може да открие интересни работи.

Отвъд крещящите факти за БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ. На всички нива.