Каква е тази чешма?
От далеч тя прилича по-скоро на руина, отколкото на насила разрушена чешма.
Някога е била красива, имала е собствен стил и е трябвало да напомня за нещо приключило.
Не е от вековните, съградена е в края на една епоха и в началото на друго време.
Мнозина са я виждали, още по-мнозина дори не са забелязали горделивите остатъци от нея, малцина са тези, които са се впечатлили.
Сега стои самотна, малко отвъд пътя, изпотрошена, мръсна, в калното, полуразрушена, отдавна пресъхнала, обградена от боклуци и стари гуми, и .. чака.



Някой да се сети и за нея .

И погрижи.

Нали все пак е близо до кучешкото стадионче в квартал „Васил Левски“и ежедневно боде очи. Но явно само на четириноги.


Думата е за остатъците от някогашна армейска чешма, изградена според паметливи в края на оградата на някогашното военно поделение- казармен район 2.
Според бивши военни, чешмата, която на едната си лицева част има символи от бойната слава на България- военно знаме и житни класове, а от другата –символи от бита на българите, е поставена като спомен от съществуването на някогашния т.н КЕЧ -строителни войски. На финала им.
Тя била сложена отвъд някогашната ограда на поделението, в близост до военните блокове.

За памет, спомен, символ, край който след време да си "бият" старите войнишки срещи.


По една или друга причина професионалната носталгия не се е оказала пречка срещу разрушението на чешмата. Нито близостта на пагона по някакъв начин е била респектиращ фактор за анонимните разрушители.
Днес тя не е нищо повече от паметник –символ на българското безхаберие и саморазрушаващ инстинкт на всичко, което носи сила на корен.

Не е тъжно.
Срамно е!
Не само заради честта на пагона, а заради почитта, паметта и уважението българско.


Към всичко българско.