Отворено с климатик

Че българският език е многопластов, пъстър, цветен, твърде метафоричен и винаги с възможност за втори план, сме се убеждавали многократно.

Че сме креативни и твърде изобретателни, често до степен на отчайваща колоритност нация, също сме се убедили от информационната шарения и слободия, преливаща от абсурдни и безсмислени изречения, грешки и двусмислие, която пъстри разлепените навсякъде лични обяви и съобщения, фирмени скромни оферти, добронамерени предупреждения или отчаяни любовни писъци и послания, /никога безадресни/ по стени и дувари. И почти винаги и сериозни нормативни документи. /Особено след като "ТИР-ът е багаж на шофьора"/.

Че сме ненадминати в абсурдността и категоричността в изискванията си спрямо останалите, също.

Затова и това, което ни боде очите по улиците, магазините и всичко, върху което може да се лепи, ни задръства с всевъзможни чувства и усещания: от трепетни копнежи, през смях до сълзи или сълзи от смях, до срам и потрес от напиращата гениалност./И отчайваща неграмотност/.

Моментна снимка от градеца К., в навечерието на поредната очаквана градушка, леко илюстрира горесложеното.

А и все пак коментарите са свободни, но фактите – свещени.

Със сигурност обаче след подобни „творчески дарове“ българският литературен гений може спокойно да излезе в лятна ваканция или да потърси специализирана помощ.