Нещо такова ще да се е случило на авторите на тези две важни бележки, дремещи ведро в успалото се юлско лято, почти на "пъпа" в Казанлък.
Защото няма как освен с бърза работа, по спешност в жегите или в хладината, да се обясни пропускът на тъй важната буква в средата на моНтажа, в случая на бяла техника, или пък излишното в другата „бъЗрза закуска.“


Парадоксалното е, че и двете бележки за „бъЗрите“ работи са съседки, дели ги само един тротоар разстояние на централна казанлъшка улица и има – няма десетина метра една от друга.


Забавното в историята със слънчасалите бележки е, че рекламната за „бъЗрата закуска“ е такава от самото си „производство", без това да е впечатлило някого. Най- малко авторът й или плащача за нея.

Докато „бъЗрата“ за „мотажа“ очевидно е плод на най- вероятно техническа спешност: ), свързана с бяла техника.
Все пак е лято и въпреки дъжда, техниката за студ не може да чака.

На фона на тази понеделнишка "мотажна" задявка, остава надеждата, че и закуската, която се предлага от малкото капанче ще е наистина БЪРЗА, а моНтажът качествен.
И че цялата тази буквоядна игра е просто юлско изгубване в бързината, а не фундаментално изгубване в просветата.

Както се казва, всичко е в детайлите.

И в буквиЧката.
И в мястото Й.
Стига да се намерят в точното време.

На МОнТАЖА: ))