„Никой не е по- силен от слабостите си“.


По ирония на съдбата това беше мотото на тазгодишните 27 Чудомирови празници в Казанлък, избрано от организаторите им.
Диагнозата е на самия Чудомир. И повече от половин век от смъртта му неговите наследници, последователи, съграждани и сънародници упорито я доказват.
И затвърждават.


И понеже никой не е по- силен от слабостите си, то и днес казанлъчани или поне онази част от тях, за която свято е само минаващото през стомаха или въобще такова няма, решиха че е време да поругаят труда, мисълта и оставеното сърце на шепа млади хора...


..... и наритаха с много страст и всеотдайност създадената в продължение на две вечери от ученици на Художественото училище в града, станалата вече традиционна годишна паметна Чудомирова инсталация.
Създадена и изписала едни от най- ценните мисли на шегобиеца от Турия, поставили ясна диагноза на Времето ни.



Още не прибрали завесите на тазгодишните Чудомирови празници и наследниците му от градеца К. показаха отношението си.

Вярно, единици, но .. отношението СИ..
Като унищожиха, потрошиха и накъсаха ученическата творба. Поставена в зелената площ в центъра на Казанлък.

И понеже живеем в общество, а не в колиби на километри една от друга, единичният вандализъм и срам стават .. колективна мяра и диагноза.

Дори не е тъжно, нито толкова жалко. Обезсърчаващо е..
И обезнадеждаващо.
Обезсрамяващо е.


И за ужас на наивници като мен, цялото това арт варварство остана незабелязано от масата граждани.
Всеки забил глава и мисъл в нещо си.
Свое.
Отвъд клюкарника на деня за пазар.


И понеже нали „никой не е по- силен от слабостите си“, е добро като индулгенция за стореното.


Само дето отдавна слабостите ни са взели връх и управляват животите ни. И са похлупили малките читавини, които тук –там все още непоправими ентусиасти и надеждници създават.


Как ли би рисувал Чудо днешните си Нашенци от небето?
И дали пъстрилото му за тях ще е все така пъстро и дяволито?
Или ще са наежени и разпилени като ценностите ни, пръснати нанякъде..Някъде.



Ех, Чудо, Чудо ...
Вярно си го преценил още тогава: че „не гребенът реше главата, а Времето“...


Има още дълго да ходим .. рошави.. макар и не боси.