Бездънно

Без дъно.
Е нашето неуважение към историята ни.
Без дъно .
Е липсата ни на задръжки, било от и по морални и естетски подбуди.
Без дъно.
Е простащината, облечена в желание за купон. Кеф, празник. Емоции.
Може да се продължи без дъно в този ред.
И дух.

И няма смисъл.

Защото нищо свято вече не е свято в очите ни.
Още повече, ако те не виждат.
Много гледат, малко виждат.
Малцина.

Малцина забелязват идиотията по казанлъшките улици, паметници, свети места, малки спретнати иначе кътчета.
По паметта народна, по вида градски, този дето иде от дедите ни и отива при внуците ни и след тях. Или поне бива да отиде .

Царската, Лъвовата, Фердинандовата чешма е едно от тези .. места.

Доскоро срещаше зажаднели с побити екотабелки от разни НПО-та, с призиви да пестим вода.
Тамън някой досетилив ги изчисти, градената с чест и в чест на Негово Царско Величество в далечната 1902-1903 година мраморна чешма, един от най- прочутите казанлъшки символи по света, грейна днес с .. обява за парти. Нощно.

Любовно. Валентинско.
С много мини, жуп, дълги крака, мускули и всички подходящи за нощно парти атрибути.

В заведение, на покрива на един хотел.
Лошо няма.
Всеки може да си празнува по начин, който го превръща в празнуващ.
Но когато рекламираш размазващото си парти в „очите на историята“, на място, където някога е висяло градското бесило, без да имаш свян и без да ти мине наум за кощунството, което правиш, е липса на каквото и да е дъно.

Бездънно е ... липсващото..

Че няма дъно българското безхаберие, безродие, безпаметност, нихилизъм, е общоизвестен световно факт.
Колкото и да се пъчим и „бодем“ очи с добри примери.

Казанлъшката Царска чешма от време оно, поради горното, е превръщана в рекламно пано за всевъзможни градски съобщения и лични потребности и излияния.
Но когато й лепнеш плакат с яки момци, с още по яки татуси и мацки с буйни гриви, готови да се раздават на max, за каквото и да е, то какъвто и да е санитарен праг, е паднал.

И няма дъно ..
Няма.
Бездънно е дъното.
.