Професионалното образование: Казанлък като Колумб


Професионалните училища на Казанлък ще успеят да напълнят с ученици предвидените за следващата учебна година нови паралелки, показва справката по гимназии в началото на месец юли. Прогнозата е в нито едно училище, което подготвя кадри за местните фирми, да не се налага закриване на класове, предвидени предварително в годишния план-прием, коментират директорите на учебните заведения. Добрата новина за Казанлък идва две години след големите промени в законодателството, което акцентира върху гъвкавите форми на обучение, реализирани в сътрудничество между професионалните гимназии и фирмите. Промените влизат в сила от 1-ви август 2016 г. в Закона за професионалното образование и обучение. За точно 19 години от обнародването той е претърпял над 30 промени, последната – от началото на тази година. 30 години след 1989-а българското образование е извървяло на заден ход поне три големи крачки. И, може би, две години след 2016-а то е пристъпило поне една напред, шегуват се последните оцелели учители с натрупана практика и преди, и сега.


„Връщаме се към добре забравените практики от миналото, които захранваха икономиката с добри кадри“, е мнението на учителите от професионалните гимназии. В констатацията има голяма доза горчилка и прокрадваща се скромна доза надежда за бъдещето.
Ръководството на ПГ по транспорт и мениджмънт отчита 4 нови паралелки и най-висок брой ученици в проекта на МОН „Ученически практики“. 36 ученици завършват обучение и работа в края на юли. Ученици, наставници и работодатели получават възнаграждение за всеки отработен месец, казва директорът инж. Дечко Пейчинов. Всички наши ученици работят в реални условия – счетоводни къщи и автосервизи, допълва той. Няма проблем и с Художествената гимназия – тя също подготвя кадри за бизнеса и издава документи за професионална квалификация. В този смисъл НУПИД „Акад. Дечко Узунов“ е част от обектите на Закона за професионалното образование и квалификация. Училището е изпълнило целия си план-прием. „При нас учениците винаги са излизали от училище с конкретни умения и знания, готови да изпълняват задачи от практиката“, коментира директорът Петя Минекова.


Сред най-големите оптимисти е ПГ „Иван Хаджиенов“. Там нещата са показателни за тестването на законодателните промени, особено в частта за обучението в реална производствена среда. Навремето – постоянна практика, обучението в производството сега се въвежда отново, показват промените. Училището, захранващо с кадри машиностроенето на Казанлък, сега отчита двойно увеличение на учениците си спрямо 2012-а година, засилен интерес от страна на родители и деца, както и все по-тесни контакти и ангажименти с бизнеса от региона. Една от основните причини за растежа в последните години директорът Мариана Демирева категорично вижда в:


Дуалното обучение


Този модерен израз ни връща към добре забравеното, но изпитано и просто „обучение чрез работа“, регламентирано сега и със закон, е мнението на учителите. Това подсказва, че познатото до към 2000-та година образование с практики по заводи законодателят „открива“, като една нова Америка, отново през 2016-а. По това време в Казанлък вече се предприемат действия за справяне с кадровата криза. Механото, както го наричат възпитаниците му, днес „дърпа“ напред след поредица от действия от страна на ръководството си, кмета на Казанлък Галина Стоянова, МОН, областните структури, но не на последно място, благодарение и на подкрепата на бизнеса в града. „Арсенал“ и лично изпълнителният директор Николай Ибушев имат съществена заслуга за връщането на интереса към професиите в машиностроенето, казва директорът на училището Демирева. Създаването на специалност „Мехатроника“ е само едно от тези действия. Днес тя е втората по интерес след компютърната специалност в набирането на нови ученици. Оказали се в ступор, заради липсата на качествени кадри и незабравили ползите от обучението в миналото, преди няколко години казанлъчани се обединяват в търсенето на конкретни и бързи решения с реален резултат. „Механото“ става първото училище в България, въвело дуалното обучение. Стартът е в учебната 2015-2016 година с договорености за обучение на учениците в две казанлъшки фирми, основно – в „Арсенал“. Първият випуск по системата на обучението чрез работа завършва през 2017 г. От 2016-а се работи с „Арсенал“, "М+С Хидравлик" и „Гуала Клоужърс“ – Казанлък по швейцарски модел чрез проекта „Домино“. Приоритет е специалността „Машини и системи с ЦПУ“. Училището към момента си партнира още с „М+С Хидравлик“ АД, UMT, „ Капрони“ АД и „Крес Д“.



Историята се връща



Това - с предприятията, вече сме го правили, показва историята. Нещо повече – беше задължително. Учениците на арсеналското СПТУ ходеха на училище зад портала на завода, а учебните и производствени практики бяха по цеховете. И с учениците на несъществуващото вече СПТУ по хидравлика беше така - те си бяха част от семейството на днешното „Капрони“. Учениците от „Текстила“ работеха в „Катекс“ допреди десетина години, даже реализираха проект по ФАР за хиляди евро на територията на фирмата, където бе създадена техническа лаборатория. Още през 1986-а година в ТМТ „Цвятко Радойнов“ се открива цех на КХИ „Хидравлика“ - Казанлък. Почва съвместно производство на хидравлични изделия. За това тогавашният директор Христо Гъдев днес продължава да говори с гордост. Както и за въвеждането на ГАПС в училището - през 1988 г. в Техникума се открива Участък Гъвкава автоматизирана производствена система заедно с МК „Фридрих Енгелс“, днес – „Арсенал“. След като всичко е погубено в последните 20 години, днес пак се връщаме към него, усмихват се старите кадри. Разликата е, че когато всичко е държавно, както беше преди, е по-лесно. Днес дуалното обучение върви по нелек административен и юридически път. С фирмите се сключват партньорски споразумения, подписват се тристранни договори между училище, ученик - родител и фирма. Учениците прекарват часовете по практика директно в цеховете, имат, освен учител, и производствен наставник. На държавните изпити присъстват представители на фирмите, оценките поставят учителите, но след съгласуване с наставниците. Учениците получават и заплащане при определени условия. Нещата стават с воля от всички страни.
Радостното напоследък е, че все повече родители, които работят в „Арсенал“ и в другите местни фирми, насочват децата си към своите професии, отчитат учителите. Причината е в сигурността, която семействата виждат в реализацията на младите хора в техния град и във фирмата, където работят родителите. Точно, както преди…
„Оказва се, че сме имали нещо ценно, което сега въвеждаме отново, обаче по европейска повеля…“, иронизират ситуацията опитни преподаватели. Те помнят времето, когато учениците от третия, последен курс на СПТУ, прекарваха по три дни в завода и едва по два в училище; когато в Техникума се произвеждаха бормашини, а казанлъчанки се „избиваха“ на опашки за платове и прежди, произведени от Текстилното училище. Когато всички завършили готвачи готвеха наистина, а не само по елитни училищни състезания, когато дори в реалните гимназии училите „между другото“ машиностроене, можеха да работят на струг, да четат чертежи и взимаха трети разряд, заедно с дипломите си от пълно шест. Тези подготвени българи в края на 20-и век са качествената работна сила, чрез която наивно, като бъдеща държава в ЕС, България се надява за привличането тук на западния капитал след падането на Желязната завеса. Става обратното – западният капитал привлича работната сила, подкована “желязно“ от българското образование. Западните анализатори, макроикономисти, политици и бизнесмени очевидно добре са пресметнали ползите от европейските ценности: свободно движение през границите на стоки, капитал и работна сила. Само посоката не е тази, която чакахме, а точно обратната. Защото бизнесът загуби време в реформи, през което изтече навън работна сила заради поддържане у нас на ниско ниво на заплащане на труда.



Защо надежда има?



В Казанлък изстраданото вече дава здрави плодове, доволни са заинтересованите страни. Машиностроенето се възражда, а ПГ „Иван Хаджиенов“ прави 4 нови паралелки наесен от деца, приети с висок бал, следващ по оценки приема в най-доброто казанлъшко училище – Математическата гимназия. В Механото се обучават 412 ученици, при 206 през 2012-а година. Заедно със задочниците числото приближава 470. Възпитаници, успешно минали през обучението чрез работа, споделят, че вече работят в „Арсенал“ и едновременно с това, учат задочно. Това ги удовлетворява. От началото на новата учебна година фирмите, с които си партнира училището, стават 7, а паралелките, които ще ползват дуалното обучение – 8. Бизнесът отчита и бъдещите ползи от функционирането на филиала на Колежа на ТУ – София, който завърши първата си учебна година със 74 студенти.


Това са стъпки, които са важни. Те надграждат ценен стар опит.


Още се помни Арсеналското училище на военизирани начала в края на 40-те години на 20-и век, когато възпитаниците, дошли от знайни и незнайни села и паланки, учат и живеят в самата Държавна военна фабрика и носят униформите на завода. Помнят се и системите на ПУЦ, превърнали казанлъшките обущари от Зеления мост в оръжейници; после - вечерните гимназии, задочната форма на ТМТ „Цв. Радойнов“, която дава професия на гимназисти с дипломи, но без професии. Кадрите от СПТУ и техникумите, макар вече над 50-годишни, продължават да крепят бизнеса в региона. Явно сме имали нещо, което е работило успешно, категорични са „ковачите“ са системата от кадри. Нещо, което е работило, нещо, признато дори от „враждебния“ Западен свят. Нещо, което кара Маргарет Тачър след идването си в България, в качеството си на образователен министър на Великобритания, след видяното в един старозагорски техникум на 2-и октомври 1971 г. пред ББС да възкликне: “… Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Работниците от заводите оставаха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите на специализация“.


Днес езикът на Закона ни говори с изрази като „дуално образование“, „продължаващо образование“, „професионални гимназии“, „практическо обучение в реална среда“… и прочие Америки, които, за съжаление, се налага да открием наново с малки стъпки напред след големите крачки назад от последните две десетилетия. И не е преувеличено да се каже, че в това преоткриване, за радост, Казанлък се очертава като един първи Колумб.


Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсанал"


Анализът е публикуван в новия 187 брой на в. "Трибуна Арсенал"