На 27 април 1927 година в Казанлък отваря врати самолетната фабрика, построена от чешката фирма „Аеро-Прага”. За това историческо събитие в града напомня паметната плоча, поставена от признателните казанлъчани от източната страна на гарнизона.

На същата дата, 91 години по-късно, членове на казанлъшкия клуб за приятелство с Чехия, ветерани летци, ученици и граждани се събраха пред плочата, за да отдадат своето уважение към първите самолетостроители в Казанлък. Специално за събитието дойде Ярослав Камаз от Посолството на Чехия в България, а военнослужащи от старозагорското поделение поднесоха венец от името на командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, родом от Казанлък. Ученици от Художествената гимназия „Акад. Дечко Узунов”, начело с директора Петя Минекова, ученици от Професионалната гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт, 96-годишният ветеран от Втората световна война Минчо Минчев, ветеранът летец Желязко Влаев, представители на Клуба за приятелство с Чехия, начело с Антон Каракоев, председателят на СРС на КТ „Подкрепа” Цветанка Пискова, граждани поднесоха цветя и се поклониха пред делото на хората, поставили началото на самолетостроенето в града.

„Връзката на Казанлък с авиацията е много голяма – през 1926 година Авиационното училище е изнесено от Божурище в Казанлък. Държавна политика в началото на миналия век е развитието на авиацията и вместо да се купуват самолети, те да се строят в България. Затова през 1927 година се подписва договор с чешката самолетостроителна фирма „Аеро-Прага”, която избира Казанлък за създаване на новата фабрика”, разказва военният пилот проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков.

Повече от 30 години от своя живот е посветил на събирателска дейност, свързана с българската авиация и има една от най-богатите колекции с архивни снимки и документи, свързани със самолетостроенето в България. Неговият най-мащабен труд е „История на българската военна авиация“, издаден по повод 100-годишния юбилей на българските ВВС. Част от неговия огромен фотоархив бе представен в изложба, посветена на 90 години от началото на самолетостроенето в Казанлък през февруари в Музея на фотографията, а само преди два дни същата изложба гостува в Народното събрание.

Снимката е от колекцията на Петя Големанова

Три години след установяването на "Аеро-Прага" в Казанлък, през 1930 година, се налага държавата да търси друга фирма, която да строи самолети вместо чешката. Идва италианската компания „Caproni-Milan“, която купува съоръженията на „Aero-Praga“. Новите собственици изцяло приемат предложението на българската страна за влагане в производството предимно на български материали, предварително да се одобряват от правителството произвежданите самолети и да се прави надзор на дейността от Българска държавна самолетна контрола. Приема се името Самолетна фабрика „Български Капрони“- Казанлък.

Фотосът е от архива на проф. Димитър Недялков


В построената фабрика в Казанлък до 1938 г. се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорена калкулационна схема с Министерство на войната.

Строителството на самолети в Казанлък подпомага обучението и възпитанието на авиационните кадри, които се създават в Аеропланното училище. Връзката учене- производство-работа е много добре синхронизирана.

От 1932-а до 1942 г., когато изтича концесията, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край Казанлък, става база за летателно обучение.
До 1945 г. в „Капрони“ се завършва заложената отпреди серия "КБ 11 - Фазан“ и се правят планери за начално аерообучение по немски лиценз. Започва строителството и на бойни самолети.

Единствените двумоторни самолети в България - „КБ 6 - Папагал”, се строят в Казанлък.

Всички български самолети носят имена на птици - „Чучулига“, „Папагал“, „Пеперуда“. Фабриката се прочува с безмоторните си самолети. Създават се инженерни кадри и отлични специалисти, което е допринесло за разцвета на Казанлък, коментира още проф. Недялков.
Като конструктори участват изявени български инженери и специалисти като Цветан Лазаров, поканен през 1933 г. за технически директор на фабриката. Остава като такъв до 1936 г. Изпитателните и приемателните полети се извършват от български пилоти като инж. Петко Попганчев.

След 9 септември 1944 година тук за кратко се произвеждат LAZ-7. Но на практика краят на самолетостроенето идва с новата власт. През 1954-1955 година самолетостроенето в Казанлък, продължило 28 години, приключва.

В следващите години Казанлък и летището на Овощник стават притегателен център за авиатори от цялата страна. Тук се базира Националния център за подготовка по парашутизъм. През 1980 г. в Казанлък се провежда и Световно първенство по парашутизъм.

Летателната традиция в Казанлък продължава действащият Авиоклуб, фирмата за производство на делтапланери и дружество „Летище-Казанлък” АД, стопанисващо летището край Овощник.